сряда, 8 февруари 2012 г.

С Т Р И Г О Й К А






                                                    "Тръгнала стригойка *
                                                     от къща в къща..."

                                        баене за пазене на сърцето от вампири (Румъния)

 

         Ей за тази дупка в земята, за този гропан, се караха двамата братя, а после се сбиха. Тук, при изкопа, по-малкият Януш замахна с правата лопата та посече главата на бачо си Ивануш. А за всичко бе виновен старият им баща Никула, дето вече не беше с всичкия си, ама още му замирисваше на женски фусти.
         Мош Никула бе виновен и също онази вещица от Горната махала, която повторно я взе за  жена. Какви ли магии му правеше, че старият бе забравил за синовете си.
        Така беше решено от самото начало - мястото да е за нова къща на по-големият брат Ивануш. Но майка им Мария скоро умря и нямаше кой вече здраво да държи юздите на стария. А на Никула ангелът му бе много слаб. Видеше ли по-засукана жена, забравяше за всичко на света.
        Мария си отиде и нещата се объркаха. Никула ръгна да живее в Горната махала, при новата си жена - петнадесет години по-млада от него, и повече нищо не го интересуваше.
        Януш излезе по-хитър, защото имаше хитра и присметлива жена. Пращаше го тя всеки ден в Горната махала, при стария. Така де - да му прави вятър,да му се умилква, да го кандърдисва. Януш обещаваше на баща си, че той ще го гледа в старите му години. Накрая мош Никула кандиса и предписа всичко на по-малкия си син - целия двор и мястото за бъдещата къща.
       Сега Януш стоеше в дълбокия изкоп, държеше с треперщите си ръце лопатата и не можеше да успокои сърцето си. Тресеше се целият от страх. Да не беше копал на това място, нямаше да изкопае това чудо от земята! А беше изкопал ковчег... Такъв един, изплетен като широк кош от върбови клони. Такива ги бяха правили навремето старите хора в Мъгура, защото наоколо, сред блатата, нямаше по-читави дървета.
       Не беше добър тоя ден - Януш го знаеше още от зарана. Нощес му се яви лош сън. Сова с бяло лице дойде и кацна на прозореца му. Гледаше го с големите си немигащи очи и сякаш му пиеше душата. Той също я гледаше вцепенен, а тя се взираше в него... И така докато се събуди, плувнал целият в студена пот.
       Ей тази сова сигурно беше душата на мъртвата жена, дето сега я изкопа от темелите за новата си къща. А жената лежеше във върбовия си ковчег и изглеждаше като жива. Бе пременена, сякаш беше тръгнала на сватба - с бяла кърпа на главата, с наниз на шията, с кенарена риза и шарена престилка. Устните, даже лицето, й бяха румени, а не сини като на мъртвец. Сякаш ей сега тя щеше да отвори очи, да седне до него и да му каже нещо.
       Януш не знаеше коя е тази жена. Никой не му бе разказвал за нея и що щеше тук в двора им. Бе чувал само, че навремето, когато имало чума, хората ровели близките си по дворовете, а не в гробището. Така пазели селото да не пламне от болните къщи.
       Тази хубава жена в ковчега трябваше да му е някаква далечна роднина, защото Януш знаеше, че от много стари времена този двор бе принадлежал само на техния род и на никой друг в Мъгура.

        Когато се върна на себе си, Януш пак зарови ковчега в земята. На никого не каза какво е намерил и видял.

        Мина се време. След две години над изкопа израстна нова къща. Януш с жена си и децата им се преселиха да живеят там. Дните бяха спокойни, ала нощите не. Когато паднеше мрак и Януш заспеше, долиташе все онази сова с бялото лице и го гледаше от прозореца. Пиеше му силите, смучеше с поглед кръвта от сърцето му...
        Залиня Януш, пожълтя. Накрая,една нощ се спомина.
         Хората казваха за него, че АЛЧНОСТТА го е изсушила и му е взела здравето. Те,простите хорица не знаеха, че това бе и името на оная стригойка, дето всяка нощ бе кацала на прозореца му...


______________
* стригойка (от рум.) - вампирка




           

Няма коментари:

Публикуване на коментар