Вече цял месец не беше падала и капчица дъждец.Там горе нямаше и едно облаче.Небето беше пресъхнало,а земята под него също.
"За това е виновен Баяту Бяту..."-Кълин Сапа от Мъгура беше дълбоко убеден в правотата си.
Баяту Бяту се удави не в ракията и виното,с които всеки ден се наливаше по много,а както казват хората,в шепа вода.Отишъл той пиян на блатото Затона да копае червеи за риба.Подхлъзнал се и паднал по очи в тинята.Не мина и седмица,след като го погребаха,и целият Затон пресъхна.Жабите крякаха на умирачка,защото нямаше къде да се скрият.И те наистина си умряха-щъркелите ги изкълваха.После пресъхна Фискучевият геран в полето.След него-Балановият.Селото остана без вода.Жените почнаха да ходят с кобилиците чак в Черчелан.
"Да,за цялото това нещастие е виновен Баяту Бяту,защото преди да умре пиеше като смок!А след като умря продължи по същия начин..."-мислеше си мрачно Кълин Сапа.Стоеше до плета в началото на градината си.Подпираше се на мотиката и се чудеше откъде да я започне.Земята беше суха,бръчкава,напукана като кожа на старица.
По пътя към Дунава се зададе малко шествие.Момичета,само по бели ризи и с венци от върбови клонки на главите си,пееха:
"Мума плоии
Татъл плоии
Дъ-не,Доамне,кеиле
Съ дескуем плоиле..." *
Някои от тях плачеха и нареждаха като за умряло.
Момичетата носеха дървено корито вместо ковчег,а в коритото,обградена от запалени свещи,лежеше фигурата на мъж,направена от кал.
Че беше мъж отдалеко си личеше.Над коритото стърчеше голямо и дълго глинено черясло.Такъв мъжки инструмент в Мъгура нямаше-Кълин бе сигурен в това.Можеше да има в Гигиу,Бряст или пък в Черчелан,но в Мъгура не!Не,че мъжете,когато бяха пияни си ги мереха в кръчмата,но ако в село имаше мъж с такова черясло веднага щеше да се разчуе...
Момичетата щяха да занесат коритото заедно с глинения мъж на Дунава и там да го пуснат по водата.Така щяха да измолят дъжд за земята.
Кълин изпрати с поглед това шантаво погребение."Прости хора!-мислеше си с омерзение той.-Не се прави така!Едно време хората са го правили по друг начин и дъждът е идвал..."Той знаеше как,но не му стискаше да го направи.
Кълин се върна при градината си.Плю на ръцете си,хвана сапа на мотиката и удари яко земята.Само че там,корен ли имаше,камък ли,или по-твърда буца пръст?Лемежът на мотиката отскочи нагоре и го чапардоса здраво в главата.Кълин изтърва сапа и падна по гръб на земята.
Когато малко се поосвести и започна да идва на себе си,попипа с длан челото си.По пръстите му имаше кръв.Много се ядоса.Скокна на крака и започна грозно да псува.Псува,псува...,но не му мина.Даже напротив-още повече го заболя главата.
Кълин метна мотиката си на рамо и така,продължавайки да псува,тръгна към селското гробище.
От две седмици валеше и не спираше.Никой не искаше да си подаде носа навън,а камо ли да ходи на работа в полето.Мъжете от Мъгура стояха само в кръчмата и се наливаха от зарана.
До обяд бяха вече много пияни.А когато се напиеха почваха да пеят,да се прегръщат и да играят върху масите.И все една и съща история разказваха-за това как Кълин Сапа изровил Баяту Бяту от гроба му.Закачил го на мотиката си и го довлякъл до Дунава.Там го пуснал по водата."И после всичко тръгна по вода..."-викаха мъжете и се смееха.
А Кълин Сапа стоеше в дъното на кръчмата,натирен там като краставо куче.Пише по малко ракийка от юсчето си и гледаше мрачно.Предценяваше кой,от тези върху масата,при следващата голяма суша,щеше да го влачи мотиката.
_________________________
* от рум.-"Майко на дъжда/Баща на дъжда/Дай ни,Господи,ключовете/Да пуснем дъждовете..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар